Блогови расъждения…

Такъм започвам. Ядосах се . Яд ме е на нещо , за което няма да пиша . Не си заслужава (но има нещо общо с едно коледно парти и едни колеги ) . Човек , може да си избере приятелите , дори роднините , но колегите са нещо , с което трябва да се примириш ( мисъл от asktisho) . Така , голяма глътка въздух , вадя си ги от главата , слагам ги на м… си и използвам градивната сила на гнева си да пиша по друга тема .

На скоро научих , че да имаш блог е много модерно . Казах на едни хора имам си блог … те :Ауу , колко си модерна. Хм , това мода ли е . Не бях разбрала за тази мода , аз си имам блог от години Но за мен това не е мода . Аз просто искам да си пиша . Преди бях в Glog.dir.bg , но там се наводни с малки тийнейджърчета и някак си средата не подходяща. И в Blogger , а сега се имам double на този блог .

Днес попаднах на блогът на Петър Стоянов , и наистина нещо ми светна . Защо напоследък толкова много се шуми за блогосферата . Ами това е мястото , където свободно изразяваме мнение . Моето мнение в момента , че мразя тази нова модна мания . Преди , като по малка благосферата на България беше по уютна . Да ясно ми е , че ще расте и за напред , и ще расте. Но , след като стана модерна се пръкнаха едни политически блогове . Ама много политически . Общо взето едните срещу другите , срещу трети политически и други подводни течения . Не са градивни , а точно обратното . Просто нова публика , на която да досаждат .

Място , под слънцето за всеки . Не мога да ги спра , мога да не ги чета . Това е моят избор . И все пак продължават да ме дразнят . Когато , чета статии за блоговете в България , политическите били най интересни . Наистина ли в България , толкова много народ се интересува от политика .

Още един въпрос , какво определя блогът , като интересен … Заслужаващ четене . Аз примерно , като крайно , аполитичен човек не мога да чета политически , и дори икономически тематика . Аз лично пиша за свободното си време , за неща ,които ме вълнуват . Но това не дали ще влезем в Европа , или дали ще гръмнат не знам коя си мутра , или защо пък точно нея са лишили от живот .

Искам да си пиша за дракони и елфи , за разни животинки и други простотийки . Да се радвам на празниците и да не пищя , че не били българска традиция . И съм сигурна , че някъде там в Интернет пространството ще намеря и теб …моят читател .

И блоговете , които чета също се на едни весели , да ги наречем хора . Които , не ми натякват постоянно ситуацията в България . Ние е сме България , ни е я правим такива . Така , че днес моят блог има по заглавие ( оптимизъм на килограм) . Ако погледнем то другата страна , ще видим , че нещата не са чак толкова зле .

И следващият път , мили блогъри след като опишете , колко гадно и не професионално са се държали с вас в еди коя си институция . Помислете , а няма ли място където се отнесли мило и учтиво . Свършили сте си работата за две минутки .

И сега приятен ден , ви пожелавам . Едно мерси на колегите , отивам на разпивка , коледно парти на фирмата . Ето виждате ли една лоша случка (глупав спор в офиса ) , води до добро ( куп глупости на килограм в блога ми )