Какво означава да си различен ?

Днес попаднах на това есе от Moarein. То е със заглавие: Хубаво ли е да си различен? - Да, хубаво е. Много е хубаво даже.
Тук сега ще разсъждавам върху Въпросът: Какво означава да си различен? Да не се вписваш в масата хора. Да се отличаваш с нещо. Сам по себе си всеки човек е уникален и не повторим, но не за това си говорим. Защото масата съществува И тези, които се отличат се изтласкват в края и. Не говорим за лидери. За да си лидер на масата хора трябвана да обещаеш или да направиш неща, които и се харесват. Хляб и зрелище - РИМ.

За да се отличиш има два начина ( може, и повече да са, сетих се за два).
1. Лошият вариант - да си пълен ръб. Това се случва, когато не може да вържеш две думи на кръс. Не може да проведеш нормален разговор, да намериш ниша, в която да се чувстваш комфортно с други хора .
2. Добрият вариант - да блеснеш, по някакъв начин. Артистичност, ум , други дарби .

Най лесният начин да се превърнеш в различният е да мислиш различно от тълпата. Прост пример: харесваш Готик рок (Nightwish ), тълпата слуша - чалга. Ето -различен си. Но за тях (тълпата ) смисълът никак не е положителен. Най много да ти лепнат етикетът откачалка Аз гордост си нося етикетът откачалка. И ми личи. Тогава тълпата ме дарява с нова титла - голямо хахо Това е малък пример.

Ще запитате: Ей, защо се смяташ за толкова уникална и различна. Е може би, ще се запитате. Или пък не. Е аз пак ще ви кажа. Ами уникат съм си, имам себеподобни, но и тях трудно ще откриете. Уникалното ми аз се изразява във чете блога и ще разберете. Ето малко щрихи Толкинист. Слуша - готик рок , но и техно не отказва. Обича да чете книжки, и да играе стратегии, обича дракони и елфи, не яде малки животни (печено прасенце = на табу), защото смята това за убийство.

Така, не успях да дефинирам моята уникалност, но пък успешна показах самохвалство. Трудно е да се опишеш в няколко реда. Това, което пиша тук, ще ви подскаже .

Различните, се открояват точно по това ,че не са еднакви с другите. Ако всички примерно са облечени в черно, ще ги видите е шарени цветове. Те се открояват като пъстри петна. Но, масата хора трудно възприема подобни личности. Затова те се превръщат в аутсайдери. Понякога са самотни, но това не им пречи или около тях кипи живот. Това са колоритни личности, или тихи личности, но най вече те са личности. Открояват се по своята уникалност. Не е нужно да се натрапват, знаят какво са и какво целят.

Изводът: хубаво е да си различен. Но е добре и да намериш сродни души. Защото е трудно да откриеш разбиране, особено когато мислиш не като другите.

Малко, наивни размисли за живота.