Tя пак е тук

Няма да ме оставиш, нали. Винаги ще бъдеш с мен. А къде остана свободата ми. Знам, няма да отговориш.
Ще надничаш през рамо, ще осъждаш действията и ще потъваш отново, там някъде дълбоко в съзнанието.
А ако опитам да се освободя? Ако искам да действам не според твоите правила? Да, знам ще ме накажеш. Помня дългите безсънни нощи, в които не ме оставяш да затворя очи. Повтаряш и натякваш грешките. Остави ме, самo с мислите. Върви си. Животът е по лесен без теб .Стига човърка нa вътре, забрави ме. Ходи да досаждаш, на някой друг.
Какво каза? Да знам, че винаги ще бъдеш с мен. Ти си моята съвест. Не мога да се преборя. Да бъде както казваш.
Filed under: Без категория | Tagged: Искрено и лично












