Златните мостове и разказ за променен начин на живот
Неделя сутринта.Мързеливо си лежим в леглото , чудим се : Да станем и хоп на Витоша или пък не.И телефонът звънна, един глас казва: Хайде с нас на Витоша, бре мързели. Телепатия, може би,ако се беше обадил предната вечер мързелът ще да надделее и щяхме да откажем , но този път тръгнахме. Когато си с група е по приятно.
Времето беше добро с нас. Отпусна ни слънчице и топлинка. На горе в планината е ранна пролет. Има поляни си минзухари и други горски цветя. Те цъфтят сега ,когато светлината от лъчите на слънцето достига до земята , все още листата на дърветата не правят сянка. Птичките ги е треснал хормонът, ухажват се и пеят като луди. Което изплъзва въздухът с птичи песни. Прекрасна е младата бледо зелена премяна на гората.
Преди седмица получих една от най разумните рецепти на лекар, чифт маратонки и разходки. Имах някакви болежки, причинени от заседнал начин на живот. Те може да се оправят и с хапчета, но това няма да доведе до промяна в начин на живот. Движение и чист въздух , и движение, Откритието на миналата седмица е : пеша се прибирам от офиса до нас , само 10 минути по бавно отколкото с два транспорта. И се чувствам само 100 пъти по-добр . Планината е само на два часа път от София, и началото на седмица започва с усмивка след цял ден сред природата. И още нещо кафето и колата се отказват лесно, сутрин вече не се събуждам с затворени клепачи.
Така , си се чувствам прекрасно вече цяла седмица.И днес мисля да изпълня и рецептата на лекаря чифт спортни обувки , че старите ми докараха огромни пликове на петите , което не е много безболезнено. И ако видите днес някой да подтичва на пръсти из София, не не е поредният луд. Аз ще съм :))) .
Filed under: Без категория | Tagged: Искрено и лично














Чудесно сте направили, завиждам!
Абе, верно ли планината е на 2 часа? Пловдив е на 2 часа!
С кракамобилът
Пловдив за колко дни се взима пеша