Когато след работен ден
Когато след работен ден чувстваш , че Луната е влязла в орбита около главата ти , а ти си поел мислите на 6 милиарда човечеца , какво следва?
Как можеш да се омекоти товара, като избегнеш хирургична намеса. Колко от 6 милиарда могат да мислят едновременно ? А, може ли да настроя приемника на положителна вълна? Само радостни и весели мисли да ме обливат. А, колко души трябва да се натъжят за да ме налегнат мисли за самоубийство?
Ако Земята пулсира в изблици на чувства ,кое ще преобладава океани от тъга или морета от радост. А ,дали те могат да се неутрализират? Какво ще стане , ако почнем да чувстваме мислите на тези около нас и преградите паднат ? Може , би това е пътят към всеобщото разбирателство. Масова телепатия.
И най простичкият въпрос. Колко от хората на Земята за добри и съответно лоши, във всякакъв аспект на възприятието. Или пък има сложни характери, можем ли да ги наречем просто средни, ако другите са крайни. И как да избереш най правилната позиция по линията добро -> зло.
Filed under: Без категория | Tagged: Искрено и лично
Според мен по-скоро океан от радост ще те залее. Това го мисля, защото богатите са малко, а бедните - много… Бедните са щастливи, защото са се научили да ценят малкото, което имат. Богатите плачат, защото имат всичко.
Много дълбоки въпроси задаваш!
Сложнички са да
Всичко е много относително. Хората са могли да си контактуват чрез телепатия, но се е появил говора и така е накарало тази способност един вид да закърнее, да бъде дълбоко в човека заключена. Иначе някои хората се разбират телепатично и сега, но на много ниско ниво.
Филип: Богатите не плачат only, не всички бедни ценят малките неща, не всички богати са се родили богати, ти се сещай.
Тинче: въпросите не са толкова сложни, колкото зададени разхвърляно.
Албинос: Никой не бяга от хубавото за да отиде на по-лошото. Ако някога ХОРАТА са можели, защо са го заменили с говора (дали телепатията е по-хубавото от говора)? Или телепатията е лошо нещо ИЛИ никога не я имало. (имай предвид, че лошо и добро са относителни понятия)
Но ако разгледаме, ако чуваш 6 милиарда (можеби вече 7) мисли и чувстваш 6 милиарда чувства трябва да се вземе едно нещо предвид. Общото чувство няма да е постоянно, а ще преобладава! Както фиксинга на долара ту пада, ту се вдига. Той зависи от много компании, от много хора, от техните чувства, мисли, енергия или надежди.
Аз лично според мен, лично смятам, че общото мнение, общото настроение, общото чувство ще е под нулата (отрицателно)!!! Зашото, който и да питаш ще ти каже, че нещата в целия свят отиват на все по-зле. Да понякога може и да мине нулата, но в проценти (24 часа = на 100%) 80-90% от денонощието ще е ПОД!
Pharaon
Колко от тези 6 милиарда мислиш, че си казват “светът отива към по-зле”? Това не са ли само хората от информационното общество, които имат глобален поглед? И колко са те? 2-3-10-20-30%? Ами другите, които живеят без радио, без телевизия, без интернет и вестници, които живеят така, както винаги са живяли? Че то животът си е хубав изначало.
Проблем се явява предимно когато знаеш, че животът може да е “по-добре” и когато се сравняваш с другите.
Поздрави!
Малко са тези, които нямат радиоточка в БГ, камоли в другит страни. Не виждам нищо лошо като знаеш, че може да е по-добре да се опиташ да го направиш така! Иначе няма развитие… Въпроса като знаеш, че може да е по-зле какво правиш
Иначе ВСЕКИ на тази земя знае за 1-вата и 2-рата световна война. Зане също, че не са хубаво нещо. Предвижда и 3-та, която смята, че ще е пагубна за човечеството. Разбира се ако има време да се замисли от къртовска работа, а тази работата не е от най-приятните занимания 
Но в същото време му отнема 70% от денонощието.
Успех…
Не говоря за България, а примерно за Индия, Африка, Южна Америка, Индонезия - където са най-много от 6-те милиарда… Наскоро бях чел, че в Бангладеш били най-щастливи в света! Въпреки бедствията, които ги връхлитат, те живеят с тях, примиряват се (защото срещу природата друго не можеш да сториш) и живеят възможно най-добре. Ето друго изследване, цитирано от ВВС.
Прав си, че е хубаво да се стремиш към по-добър живот. И аз го правя, но не знам, дали съм по-щастлив от това. Гледам нови фотоапарати излизат, и искам най-доброто. Почвам да се чудя от къде да взема пари, спестявам, работя (и аз като тях по много проценти на денонощие, но умствен труд - може би в това се крие щастието им - физическият труд), и за какво? За да излезнат след време още по-нови и хубави апарати. Същото е с колите. Апетитът идва с яденето, са казали. Също са казали: блажени са неуките. Това, че не знаят, че живеят зле и “нещастно”(в нашитe очи обаче) не значи, че са нещастни
Поздрави!
Аз открих една истина, ще сме щастливи ако спрем да бленуваме за неща, които нямаме. А започнем да се радваме на това , корто имаме. Щастието е в малките неща
И ще си останем в камената ера, защото ако не бленуваме за нови неща, няма да се развиваме…
Щастието за всеки е нещо различно, но като цяло ми се струва, че то не е в парите и стремежът за “още и още”. Нещата просто се нареждат от само себе си: Да прогресираш е нещо, което има цена, и тя е загубата на онова първично щастие, с което са благословени неуките. Нали?
Ще ви дам един пример…
Да вземем един българин, който се оплаква от това колко зле е положението в България, и винаги сравнява страната ни с Западна Европа. Защо никога не помисли за хората от Африка или пък Индия, които си мечтаят да живеят в България. Това са малките неща, които имаме тук , и които ги няма в бедните странни. Това не означава, че трябва да забравим стремежа си за развитие, а да оценим това, което вече сме постигнали. Някъде все още не са открили топлата вода.