Да отнемеш хладнокръвно живот

Да отнемеш хладнокръвно живот, пък било то и на птица е не само жестоко, но безсмислено и дейност на един болен мозък.
Да проучиш дали е наказуемо убийството на беззащитни животни, за да установиш по какво може да стреляш а удоволствие е патология.
Статия в блога на Michel ме накара да обърна внимание на публикациите на Longanlon, Петър Стойков, който се радва на новата си пушка и се гордее, че е намерил нова занимание безсмислено убийство на дребни невинни животинки. Вчера мярнах статиите в Блогосферата на Капитал, но думата пушка в заглавието ме накара ги отмина.

Постът е Optimiсed обширно разглежда темата и отбелязва услужливо пропуснатият закон за Закона за ветеринарномедицинската дейност, където се разглежда хуманното отношение към животните. А пък в допитването си до началника на местното РПУ за реда и начина на използване на въпросната пушка и заключил, че може да си стреля в града. Не е запитал примерно мога ли да убивам гълъби от прозореца вкъщи? А мога ли да стрелям ? Ами стреляй бе, като то се стреля, има стрелбища, има толкова много неживи мишени по, които да се упражняваш. Ама, твоята цел е да стреляш по нещо дето мърда и диша, удоволствие ти доставя да отнемеш малкият живот на крехкото същество срещу теб. ЗАЩО? Имал си тежко детство, животът ти не върви добре, мацката не ти пуска. Човече, ти имаш проблем.

Optimiсed доказва, че е незаконно да убиваш и причиняваш болка на “гълъби, врабчета, чайки, лалугери, плъхове, гущери и водни жаби, безстопанствените кучета и бездомните котки…” както е установил Петър Стойков, един от нас и се смята за нормален гражданин. Няма да говоря за заключението му от биологична гледна точка, водни и сухоземни жаби, няма такова деление. Това е списъкът, който той си е определил като законен за обстрел без последствия. В един от коментарите твърди, че това е лов. а ловът е древен спорт. Но, не отчита, че ловът е България също е регламентиран със закон, има си позволени и непозволени обекти за лов, има сезони , има позволена възраст за лов, има ловни билети и ловците обикновено са формирани в ловни дружини. Не можеш да идеш в гората през пролетта и застреляш 2-3 елена,забранено е.

Моралната гледна точка. Къф морал, кви пет лева. Щом имаш съвест да публикуваш снимката на убитият от теб гълъб с думите “За сега работата се оказва доволно забавлителна” (удебелението е на авторът). Неща да коментирам, т.к това ме кара да излизам извън кожата си от гнус и потреса. Петър Стойков, не е изключение, всяко момче с прашка, което цели врабчета може да благодари на един такъв баща. Ами, ако утре Петър реши, че има вратичка, през която избегне наказанието за отнемане на човешки живот и изпълни ето това свое изказване. Ясно е, че не е добра да идея да се стреля по хора, пък били и те невинно тичащи в парка крещящи сополиви деца, които яко ви дразнят точно когато се опитвате да покажете на гаджето що е романтика на открито. Ми така , де забранено е, затова не е добра идея, а не че не му е хрумнала тази идея. Ама, де деца с деца, ще му попречат на романтиката. Има тънка граница в убийството, въпросът е само кога ще претръпнеш.

В статията си Насилието към животни, в превод специално за Зоомания Яна - София http://www.animalshelter.com/abuse.html, срещаме следните твърдение:

“Насилието към животни от много време насам се смята за индикатор зa жестоко/извратено съзнание,което не се ограничава само с насилие на животни.”Който е свикнал да гледа на живота на което и да е живо същество като без стойностен е в опасност от това да стигне и до идеята за без стойностен,нищо не струващ човешки живот”,казва хуманиста Алберт Швейцер.”

Дългият път на жестокостта

“Насилието над животни не е резултат само от малък недостатък в личността на малтретиращия ,а е симптом на дълбоко смущение.Проучванията в психологията и криминологията показват,че хора които признават действия на жестокост спрямо животните,не спират до там;много от тях прехвърлят жестокостта си върху своите събратя-хората.”
Малтретиране на животни и семейно насилие

Тъй като домашното насилие е насочено към беззащитните,затова малтретирането на животни и малтретирането на деца често върви ръка за ръка.Родители,които пренебрегват нуждата на животните от правилна грижа или малтретират животни,може също да малтретират или да занемарят грижата за децата си.

“Има консенсус сред психиатрите по отношение на вярването,че жестокостта към животните е един от най-добрите примери за продължителното психическо разстройство в някои индивиди,което продължава от детството чак до зрелостта”.