Вятър
Публикувано на понеделник, януари 28, 2008 от tin4e
Часовникът гръмко звъни в тъмната зимна утрин. Понеделник, в студен зимен ден. Звънът не спира, протягам ръка, странно 5.15. Сънувам. Събуждам се - сега е 6.15, вятърът в прозорците, призрачен шепот и неспокоен сън. Още малко време. Тът - тът - та таа та. Пак ли! Опс, 7,45. Пак закъснях. Бързане, скок в банята, а после пак с скок навличам някакви дънки, едно сако и ботушите. Вън. Вятърът. Може да почустваш истински студен, северно - леден, пронизващ вятър. Такси в Понеделник сутринта? Забрави. Петте минути до спирката се протягат в часове. Шапката, къде е шапката. Стои на топло в гардеробът. Добрият старт трамвай, тълпата този път не успя да ме стопли. Слизам. Ехх, да можех да остана цял ден в леглото, покрай топлото парно и топло кафе с мляко. Стигнах. От вятъра косата се е сплела на масури. Усмивка. Колежката пристига с мен.-”Вятърът! Виж какво стана с прическата.” - оплаква се. Топло експресо с много мляко и щипка канела. Слагам в ръцете и една гореща чаша. Широка усмивка и нов работен ден. А, вятърът. Свисти в прозорците.
Filed under: Размисли на гладен стомах | Tagged: студ, сутрин, вятър
Ех, същото и при мен
За съжаление рядко понеделникът ме спира, ако съм се запътила към стоянката за таксита…
Ужасна, ужасно беше тази зима. Може би защото забравихме какво е истинска зима.
Направих си труда и през миналата година внимателно наблюдавах климата. Мои познати метеоролози ми бяха казали, че зима повече няма да има, защото климатът в България се променил и от континентален е станал субтропичен.
През миналата зима тези техни твърдения се потвърдиха- валя сняг само веднъж и то за 2- 3 часа. Но тази зима опроверга изцяло тези научни твърдения!