Мамка му и хотел - отново
Представям Ви албум със снимка на плажа Веселие и следващия след него наричан “Шофьорски плаж” . Снимките са от 2007 година, когато плажът беше свободен, без строителство, с много палатки и пълно с хора, които се радваха на слънце, пясък и море. За последен път къмпингувах на Веселие, миналата година, пристигнахме, след една нощна разходка в района на Созопол, в 4 часа през нощта и разпънахме палатките малко в страни от бара на Смокиня. Там разни хора се забавляваха, а докато ние заспивахме на фона на музиката идваща от заведението, пък и когато се събудихме хората, продължаваха да си денсът все едно нощта и денят се сливат в едно дълго забавно преживяване. Снимките нащраках от прозореца на колата, на следващата сутрин. Днес вече гледката е променена, с това:

Цялата история е обяснена в блогът на Боби Димитров - Строят хотел на Веселие. Аз само ще отбележа някои факти:
1. Част от Натура 2000
2. Започнат на самият плаж, не на поне 100 метра разстояние, както е по закон
3.Данните на фирмата, която строи обектът не се отбелязани коректно
4. Пак ми намирисва на незаконни далавери - за кой ли път.
5. Пожелавам им цунами( е без жертви
)
И сега:
Какво трябва да направим, че да спре поголовното строителството? Викахме, скачахме, пяхме, целувахме се, писахме протестни писма и дори се приеха закони, които никой не прилага. Какво?
Резултатът:
Мамка му и хотел - отново.
Filed under: Екология, Размисли на гладен стомах, Твоята България | Tagged: незаконно строителство, плаж веселие












Ужасно е всичко, което става от Созопол надолу…
До преди 2-3 години се бяха съсредоточили в отсечката Сл. бряг- Златни и като не остана какво там да се строи повече и айде надолу…
Миналото лято не съм ходила, но последният “хубав” къмпинг, на който бях е “Къмпинг Юг”, между Приморско и Китен. Може да ти хареса… (Ако не са почнали да застрояват и него)
Иска ми се да кажа, че не ни остава нищо друго освен да си търсим нови местенца за плаж…, но ме е страх, че скоро няма да има никакъв избор…
Ужасяващо е в какво се превръща брегът. Аз съм от Бургас и особено много се гордеех с дивотата и красотата на южното Черноморие. Сега всяко лято ме е страх да поема надолу, защото дори Синеморец, дето е толкова на юг и почти до границата, го е обхванала строителната лудост.. Дано народът се осъзнае навреме, че морето и природата привличат туристи, а не бетонът и строителните отпадъци.