Eдна нощ в Музея

Подготовката:

Събота вечерта, среща за среднощно културно мероприятие, изключващо биро-пийни заведения. Предният ден двама от участниците дори се заканиха да облекат костюми, за да представят достойно пред среднощните музейни експонати и други красоти. Явно съм ги разколебала с моето убеждение, че се обличам по дрес-код само под заплаха на оръжие или изрично служебно изискване, защото на другият ден ми се появиха в синхронно съчетани тениска и спортен панталон. Сформирахме си една великолепна четворка за среднощен щурм на де що има галерии и музеи.

Три часа не стигат :

Археологическият музей се оказа интересен начин за губене на време и научаване на разни нови неща. Не предполагах, че ще чакам ред за археологична изложба. Учудващо много хора бяха напълнили залите, имаше групи тинейджъри, и семейства с малки деца, и възрастни двойки, и групи съвкупност от всичко това на веднъж, всички разглеждат, коментират с интерес.

Нашата разходка доведе до едно фундаментално откритие: Древните са били дребнички хора. Въпросът се породи от моята реплика:

” Лелее, гледай какви малки съдчета, за какво са ли са ги ползвали”

Доказателството се намери пред група римски статуи. Застава Той, метър е деветдесет до въпросната група и следва репликата:

” Виж, виж какви дребосъци са били, обзалагам се че това са статуи в реални размери. Ти ще бъдеш огромен войн до тях” ( аз, с целите си 1,60м)”

Може би най интересни бяха галерията на тракийските съкровища, плюс това в Старосел и праисторическата зала. Интересно е да знаеш, че първите заселници в Европа са живели по нашите земи. Златните съкровища са чудни, толкова сръчно и умело изработени във всеки фин детайл, огърлиците от мъниста са били “модерни” още от средните векове. Има разлика и в начина на обработване на златото, докато тракийските съкровища са почти ефирни златни пластинки, средновековните чаши може да докоснеш без страх от повреда. О, няма начин да докоснеш някоя от красотите зад витрините, наоколо постоянно обикаля достопочтена охрана, а и алармите се включват от време, ако някой любопитко се приближи твърде близо до експонатите.

Разглеждането само на този музей ни отне над 3 часа, имаше и художествена програма, част от която бяха и тези пловдивски кокони, мисля, че така се казваше танцът им. И това са единствените ми снимки от вечерта и то с много лошо качество от телефона на един приятел.

Защо гори Националната Художествена Галерия?

В оставащото време, около час до полунощ решихме да наминем и през Националната Художествена Галерия, колкото да отчетем присъствие. Посрещна не доста интересна гледка. Кълба дим излизащи от последните етажи на сградата. А, сега де? Няма паника, няма пожарни коли, но количеството дим е доста сериозно. Предпазливо се тълпим около сградата заедно с другите посетители, докато се приближим достатъчно да прочетем обявата на изложбата Комини и смело на пред в залите, Долу в фоайето вирят джаз, но за съжаление звукът не достига до горните етажи. Хората и тук са множество, звукът от скрибуцане на паркет под тежестта т на много тела е убийствен. Скрибуц, скрибуц. Може бие време да пристъпим към втора част на вечерта - Бира с елементи на разсъждение на видяното от вечерта.