За! – еднополовото съжителство
17.11.2008
Едно голямо ЗА! – съжителството без брак, съжителството с брак, на едно полови, двуполови, ако щете и три-полови двойки, тройки и общо взето, все пак всеки има правото да живее живота си по удобен за него начин.
Много обсъждана напоследък тема в медии и блогове е “узаконяването на съжителство на двойки без брак от новият семеен кодекс”. Църквите и мюфтийствата се надигнаха против като цяло съжителството на несемейни двойки, докато част от обществото иска да се узаконят всички видове възможни форми на една двойка - хетеросексуална или хомосексуална.
Искам да си призная, че тази форма на узаконено съжителство ми е малко странна, и не виждам голяма разлика между законно съжителство и брак. Звучи ми малко, хем така, хем така. Ако двойката е решила да живее заедно без брак и да си има взаимно доверие, защо ще и бъде нужно да декларира формата си на съжителството. Ако, пък е решила да узаконят връзката си, защо ще бъдат против формалният подпис под брачното свидетелство, без церемонии и други показни неща. Ако партньорите искат да има някаква сигурност във взаимоотношенията си и по този начин да се предпазят от неприятни изненади в бъдеще, би трябвало, преди всичко, много сериозно да обмислят връзката си.
Докато за хетеросексуалните двойки има алтернатива, разбирам защо еднополовите двойки така усърдно се борят за узаконяване на еднополовото съжителство. Доколкото ми и е известно, и то е така, според законодателството на България, човек свободно може да определя сексуалната си ориентация. Може свободно да обича, мъже, жени и/или двете. И докато за хетеросексуалните, двуполови двойки законът определя права и задължения в, които да си живеят щастливо и при възможни различия в характерите да се разделят по определени правила, то хомосексуалните двойки са напълни дискриминирани в това отношение. За това, те виждат своя шанс да попаднат в рамките на закона, и те да се впишат по някакъв начин в обществото, с тази поправка в семейният кодекс. По този начин взаимоотношенията им ще бъдат признати, узаконени, защитени. Защото колкото вероятно е една хетеросексуална двойка да се разпадне с течение на годините, толкова вероятно е и разпадът на една хомосексуална връзка. Само, че при развод на една средностатистическа двойка има начин да си разделят апартаментът колата и котката, то при хомо-двойката лисва всякаква форма на защита от този род.
Съществуването на еднополовите двойки, е вид табу, всеки знае, че ги има, но има неясен страх от признаването им в обществото. Това е си е дискриминация в най чист вид. На практика не е незаконно да си гей, но е незаконно да го признаеш официално, като узакониш връзката си със своя партньор. Защитниците на еднополовото съжителство правят само една грешка, трябва директно да се борят за еднополови бракове, така че да разликата в различните видове двойки да се сведе до нулева.













18.11.2008 at 1:12 am
Браво! Чудесна и добре обоснована статия!
18.11.2008 at 12:48 pm
Присъединявам се към горното мнение.
19.11.2008 at 10:53 pm
tin4e, благодаря за мнението!
и две бележки от мен:
1. (към 4 абзац, 2ро изречение) човек не “определя” сексуалната си ориентация, може само да я “открие”. Отчитам го, защото това погрешно схващане често се ползва като валиден аргумент в антигей говоренето. Не става въпрос за избор, а за предопределеност.
2. (към последното изречение от поста) На този етап това е невъзможно, защото противоречи с Конституцията на РБ, където бракът се описва като “съюз между мъж и жена”. Сега предлаганото “фактическо съжителство” е нов, отделен институт от брака и по тази причина няма конфликт с други законови текстове. Смисълът, ако то се приеме в новия Семеен кодекс е не само, че ще регулира отношенията и на еднополовите двойки, но не на последно място, че най-сетне ще се появи институционална видимост за тези двойки.
20.11.2008 at 2:32 am
[...] си позволявам да поздравя Христо, Кристина и Петя за техните добре обосновани и непристрастни [...]